РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Българско книжовно дружество и неговият път към създаването на Българската академия на науките

Дата на публикуване: 14:36 ч. / 13.10.2025
Прочетена
1342
Днес Българската академия на науките отбелязва своята 156-а годишнина, като събитието е изпълнено с гордост и вълнение за всички, които ценят научния напредък и културното развитие на България. Тази значима дата напомня за дългия път, който е преминала институцията, започвайки като Българско книжовно дружество през 1867 година, в условията на робство, и превръщайки се в съвременната научна институция, която днес е символ на българската научна мисъл и културно наследство.
София (13 октомври 2025) Българска академия на науките (БАН) отбелязва 156 години от основаването си с тържествено събрание в зала
София (13 октомври 2025) Българска академия на науките (БАН) отбелязва 156 години от основаването си с тържествено събрание в зала "Проф. Марин Дринов". На снимката: президентът на България в периода 2002 - 2012 Георги Първанов поздравява председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева (вдясно).
Снимка © Владимир Шоков / БТА
Златното мастило

Днес Българската академия на науките отбелязва своята 156-а годишнина, като събитието е изпълнено с гордост и вълнение за всички, които ценят научния напредък и културното развитие на България. Тази значима дата напомня за дългия път, който е преминала институцията, започвайки като Българско книжовно дружество през 1867 година, в условията на робство, и превръщайки се в съвременната научна институция, която днес е символ на българската научна мисъл и културно наследство.

Историята на академичните организации в Европа започва още през 14-и век, когато се появяват първите книжовни дружества и академии, като например Академия "Леополдина" в Германия, Кралското научно дружество във Великобритания и Френската академия на науките. Тези институции поставят основите на съвременните научни академии, като търсят нови подходи за изследване и разпространение на знанието, което да служи на обществото и държавата. В този контекст Българската академия на науките се утвърждава като важен център за развитие на българската култура и наука, въпреки трудните исторически условия.

Първите стъпки към създаването на Българската академия на науките са положени в Прага през 1867-1868 година, когато група ентусиасти, сред които Марин Дринов и Васил Стоянов, решават да основат Българско книжовно дружество с името "Св. св. Кирил и Методий". Техните усилия намират подкрепа сред българските емигранти в Галац, Букурещ, Браила, Кишинев и Одеса, както и от богатите търговци в тези градове като Евлогий и Христо Георгиеви и Никола Тошков. Тези хора вярват в силата на науката и просветата като средство за национално възраждане и културно съхранение.

Учредителното събрание се провежда първо в Галац, а след това в Браила, където е приет устав и е избрано първото ръководство. Марин Дринов е избран за председател, а Васил Друмев става член, като целта е била да се разпространява просветата сред българския народ. В устава е заложено бъдещото развитие на дружеството като Българска академия на науките. През 1870 година започва издаването на "Периодическо списание" на БКД, което бързо се утвърждава като значимо научно издание на европейско ниво, допринасяйки за културното и научното развитие на България.

От своето създаване до днес, Българската академия на науките е била дом за изтъкнати учени, държавници, писатели, художници и общественици, които са оставили своя отпечатък върху развитието на българската държавност и култура. Сред членовете й са били личности като Васил Друмев, който е допринесъл за националното съзнание и просвета, както и много други, които са работили за изграждането на основите на модерната българска наука и култура.

Годишнината съвпада и с 155 години от издаването на "Периодическо списание", което продължава да бъде живо и актуално като "Списание на Българската академия на науките". Това издание е символ на непрекъснатия научен диалог и културна памет, като неговата история е тясно свързана с развитието на българската интелектуална мисъл.

На тържеството беше връчена Голямата награда за наука на Българската академия на науките, която отличава изключителни постижения в областта на науката и получава международно признание. Тази година наградата беше присъдена в областта "Науки за живота", като по този начин се подчертава важността на биологичните, медицинските и аграрно-лесовъдните науки за бъдещето на България. Водещ на събитието беше заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, а наградата беше връчена от акад. Драга Тончева.

Сред присъстващите бяха видни представители на научната и политическата общност, като председателят на Народното събрание проф. Андрей Чорбанов, бившият президент Георги Първанов, ректори на университети и много учени. Музикалният поздрав беше поднесен от артисти от Софийската опера и балет, а изложбата "155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество" допълни празничната атмосфера и напомни за богатата история на българската наука.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
По случай 113-ата годишнина от освобождението на Гоце Делчев от османско владичество в Общинския исторически музей бе открита изложба, посветена на Балканските войни от 1 ...
Вижте също
В Регионална библиотека „Гео Милев“ в Монтана бе открита впечатляваща фотоизложба с името „Близо и далеч“ на талантливата българска фотографка Вио ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Ласло Краснахоркаи и неговият апокалиптичен свят в светлината на Нобеловата награда
Новоизбраният носител на Нобеловата награда за литература Ласло Краснахоркаи ще пропусне откриването на Франкфуртския панаир на книгата, съобщиха организаторите. Въпреки че е на възраст 71 години, унгарският писател няма да може да присъства на събитието във в ...
Валери Генков
Златното мастило
Визуални пътешествия през обектива на Виолета Апостолова
В Регионална библиотека „Гео Милев“ в Монтана бе открита впечатляваща фотоизложба с името „Близо и далеч“ на талантливата българска фотографка Виолета Апостолова. Експозицията включва 40 фотографии, заснети по време на престоя й в Париж ...
Валери Генков
Маестро Христо Бръмбаров – когато гласът разказва история
Добрина Маркова
Златното мастило
Първа страница от новия сезон: РБ „Светослав Минков“ започва с „Нещо за подарък“
Регионална библиотека „Светослав Минков“ в Перник ще открие новия си творчески сезон с вълнуващо събитие, което обещава да привлече любителите на литературата и културата. На 15 октомври читателите ще имат възможността да се срещнат с талантливата ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Марчело Мацолени за важността на библиотеките в съвременното общество
През 2015 година, 193-те държави членки на ООН приеха така наречената Програма 2030 за устойчиво развитие. Тази програма включва седемнадесет цели и над сто и петдесет подцели, насочени към намирането на общи решения на големите предизвикателства, пред които е ...
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Владимир Николов и неговият път към върха като вдъхновение за българския спорт
Владимир Николов е един от най-изявените и уважавани български волейболисти, чиито постижения и личност остават вдъхновение за много поколения спортисти и почитатели на спорта. Роден в България, той започва своята кариера в младежките отбори и бързо се утвържд ...
Ангелина Липчева
На бюрото
Въздухът на мира и тъмните торбички на историята
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Нови пазар в миналото и днешното време чрез очите на неговите младежи
Ангелина Липчева
Читалищна библиотека „Иван Радов” в Нови пазар организира поредица от образователни инициативи, насочени към популяризиране на историята и културното наследство на града, както и към стимулиране на интереса към знанията сред младите поколения. В навечерието на празника на града, 14 октомври, библиотеката проведе специална презентация за историята на Нови пазар, която включваше и интерактивна викто ...
Подиум на писателя
Европейската преса с висока оценка за новата книга на Георги Господинов
Добрина Маркова
Експресивно
Два тома китайски копринени ръкописи, датирани на около 2300 години, бяха върнати в Китай, 79 г ...
Начало Златното мастило

Българско книжовно дружество и неговият път към създаването на Българската академия на науките

14:36 ч. / 13.10.2025
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
1342
София (13 октомври 2025) Българска академия на науките (БАН) отбелязва 156 години от основаването си с тържествено събрание в зала
София (13 октомври 2025) Българска академия на науките (БАН) отбелязва 156 години от основаването си с тържествено събрание в зала "Проф. Марин Дринов". На снимката: президентът на България в периода 2002 - 2012 Георги Първанов поздравява председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева (вдясно).
Снимка © Владимир Шоков / БТА
Златното мастило

Днес Българската академия на науките отбелязва своята 156-а годишнина, като събитието е изпълнено с гордост и вълнение за всички, които ценят научния напредък и културното развитие на България. Тази значима дата напомня за дългия път, който е преминала институцията, започвайки като Българско книжовно дружество през 1867 година, в условията на робство, и превръщайки се в съвременната научна институция, която днес е символ на българската научна мисъл и културно наследство.

Историята на академичните организации в Европа започва още през 14-и век, когато се появяват първите книжовни дружества и академии, като например Академия "Леополдина" в Германия, Кралското научно дружество във Великобритания и Френската академия на науките. Тези институции поставят основите на съвременните научни академии, като търсят нови подходи за изследване и разпространение на знанието, което да служи на обществото и държавата. В този контекст Българската академия на науките се утвърждава като важен център за развитие на българската култура и наука, въпреки трудните исторически условия.

Първите стъпки към създаването на Българската академия на науките са положени в Прага през 1867-1868 година, когато група ентусиасти, сред които Марин Дринов и Васил Стоянов, решават да основат Българско книжовно дружество с името "Св. св. Кирил и Методий". Техните усилия намират подкрепа сред българските емигранти в Галац, Букурещ, Браила, Кишинев и Одеса, както и от богатите търговци в тези градове като Евлогий и Христо Георгиеви и Никола Тошков. Тези хора вярват в силата на науката и просветата като средство за национално възраждане и културно съхранение.

Учредителното събрание се провежда първо в Галац, а след това в Браила, където е приет устав и е избрано първото ръководство. Марин Дринов е избран за председател, а Васил Друмев става член, като целта е била да се разпространява просветата сред българския народ. В устава е заложено бъдещото развитие на дружеството като Българска академия на науките. През 1870 година започва издаването на "Периодическо списание" на БКД, което бързо се утвърждава като значимо научно издание на европейско ниво, допринасяйки за културното и научното развитие на България.

От своето създаване до днес, Българската академия на науките е била дом за изтъкнати учени, държавници, писатели, художници и общественици, които са оставили своя отпечатък върху развитието на българската държавност и култура. Сред членовете й са били личности като Васил Друмев, който е допринесъл за националното съзнание и просвета, както и много други, които са работили за изграждането на основите на модерната българска наука и култура.

Годишнината съвпада и с 155 години от издаването на "Периодическо списание", което продължава да бъде живо и актуално като "Списание на Българската академия на науките". Това издание е символ на непрекъснатия научен диалог и културна памет, като неговата история е тясно свързана с развитието на българската интелектуална мисъл.

На тържеството беше връчена Голямата награда за наука на Българската академия на науките, която отличава изключителни постижения в областта на науката и получава международно признание. Тази година наградата беше присъдена в областта "Науки за живота", като по този начин се подчертава важността на биологичните, медицинските и аграрно-лесовъдните науки за бъдещето на България. Водещ на събитието беше заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, а наградата беше връчена от акад. Драга Тончева.

Сред присъстващите бяха видни представители на научната и политическата общност, като председателят на Народното събрание проф. Андрей Чорбанов, бившият президент Георги Първанов, ректори на университети и много учени. Музикалният поздрав беше поднесен от артисти от Софийската опера и балет, а изложбата "155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество" допълни празничната атмосфера и напомни за богатата история на българската наука.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Ласло Краснахоркаи и неговият апокалиптичен свят в светлината на Нобеловата награда
Валери Генков
Златното мастило
Визуални пътешествия през обектива на Виолета Апостолова
Валери Генков
Златното мастило
Маестро Христо Бръмбаров – когато гласът разказва история
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Визуални пътешествия през обектива на Виолета Апостолова
Валери Генков
В Регионална библиотека „Гео Милев“ в Монтана бе открита впечатляваща фотоизложба с името „Близо и далеч“ на талантливата българска фотографка Вио ...
Авторът и перото
Рийз Уидърспун поема по нов литературен път
Валери Генков
На бюрото
Марчело Мацолени за важността на библиотеките в съвременното общество
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Владимир Николов и неговият път към върха като вдъхновение за българския спорт
Ангелина Липчева
На бюрото
Въздухът на мира и тъмните торбички на историята
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Нови пазар в миналото и днешното време чрез очите на неговите младежи
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Европейската преса с висока оценка за новата книга на Георги Господинов
Добрина Маркова
Експресивно
Нова тийн зона в библиотека „Николай Вранчев“ стимулира младежкото творчество
Добрина Маркова
Експресивно
2300-годишни китайски копринени ръкописи се завръщат у дома след близо осем десетилетия в чужбина
Валери Генков
Литературен обзор
Реквием за една държава на Андрей Велков – алегория на паралелната реалност на властта
Добрина Маркова
Авторът и перото
Български мостове в Европа чрез кроскултурна комуникация
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Литературният елит и млади таланти: номинациите за „Йордан Радичков“ 2025
Националната литературна награда Йордан Радичков, една от най-престижните литературни отличия в България, навлиза в своето шесто издание с амбициозна селекция от автори и произведения, които обещават да обогатят българската културна сцена и да подчертаят ...
Избрано
Проф. Мюмюн Тахиров и съвременните предизвикателства пред образованието
Днес в Университета по библиотекознание и информационни технологии беше представена монографията „Образование и духовна идентичност“, авторство на проф. д-р Мюмюн Тахиров. Тази значима публикация е резултат от дългогодишната научна и педагогическа ...
Огнян Добриков и Виолин Калчев - Българските кремъчни пушки в Османската империя
Ако сте поропуснали
Деколонизация и екологична справедливост: Гласове на коренните общности
Коренните народи на Острова на костенурките (Turtle Island) дълго време са устоявали на продължаващия проект на колонизация, познат днес като Съединените американски щати. Денят на коренните народи (Indigenous Peoples’ Day), който се отбелязва във ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.