Българско книжовно дружество и неговият път към създаването на Българската академия на науките
Днес Българската академия на науките отбелязва своята 156-а годишнина, като събитието е изпълнено с гордост и вълнение за всички, които ценят научния напредък и културното развитие на България. Тази значима дата напомня за дългия път, който е преминала институцията, започвайки като Българско книжовно дружество през 1867 година, в условията на робство, и превръщайки се в съвременната научна институция, която днес е символ на българската научна мисъл и културно наследство. Историята на академичните организации в Европа започва още през 14-и век, когато се появяват първите книжовни дружества и академии, като например Академия "Леополдина" в Германия, Кралското научно дружество във Великобритания и Френската академия на науките. Тези институции поставят основите на съвременните научни академии, като търсят нови подходи за изследване и разпространение на знанието, което да служи на обществото и държавата. В този контекст Българската академия на науките се утвърждава като важен център за развитие на българската култура и наука, въпреки трудните исторически условия. Първите стъпки към създаването на Българската академия на науките са положени в Прага през 1867-1868 година, когато група ентусиасти, сред които Марин Дринов и Васил Стоянов, решават да основат Българско книжовно дружество с името "Св. св. Кирил и Методий". Техните усилия намират подкрепа сред българските емигранти в Галац, Букурещ, Браила, Кишинев и Одеса, както и от богатите търговци в тези градове като Евлогий и Христо Георгиеви и Никола Тошков. Тези хора вярват в силата на науката и просветата като средство за национално възраждане и културно съхранение. Учредителното събрание се провежда първо в Галац, а след това в Браила, където е приет устав и е избрано първото ръководство. Марин Дринов е избран за председател, а Васил Друмев става член, като целта е била да се разпространява просветата сред българския народ. В устава е заложено бъдещото развитие на дружеството като Българска академия на науките. През 1870 година започва издаването на "Периодическо списание" на БКД, което бързо се утвърждава като значимо научно издание на европейско ниво, допринасяйки за културното и научното развитие на България. От своето създаване до днес, Българската академия на науките е била дом за изтъкнати учени, държавници, писатели, художници и общественици, които са оставили своя отпечатък върху развитието на българската държавност и култура. Сред членовете й са били личности като Васил Друмев, който е допринесъл за националното съзнание и просвета, както и много други, които са работили за изграждането на основите на модерната българска наука и култура. Годишнината съвпада и с 155 години от издаването на "Периодическо списание", което продължава да бъде живо и актуално като "Списание на Българската академия на науките". Това издание е символ на непрекъснатия научен диалог и културна памет, като неговата история е тясно свързана с развитието на българската интелектуална мисъл. На тържеството беше връчена Голямата награда за наука на Българската академия на науките, която отличава изключителни постижения в областта на науката и получава международно признание. Тази година наградата беше присъдена в областта "Науки за живота", като по този начин се подчертава важността на биологичните, медицинските и аграрно-лесовъдните науки за бъдещето на България. Водещ на събитието беше заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, а наградата беше връчена от акад. Драга Тончева. Сред присъстващите бяха видни представители на научната и политическата общност, като председателят на Народното събрание проф. Андрей Чорбанов, бившият президент Георги Първанов, ректори на университети и много учени. Музикалният поздрав беше поднесен от артисти от Софийската опера и балет, а изложбата "155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество" допълни празничната атмосфера и напомни за богатата история на българската наука.
|
|
Златното мастило
800 000 книги в пепел, "БукШеф" призовава за търпение и разбиране
Издателството "БукШеф" е понесло сериозни загуби, след като пожар унищожи близо 800 000 книги в склад, повреден от руски удари. Според информация от АФП, инцидентът е станал в главния склад на логистичния партньор на издателството "Денка Лоджистик".
В съобщен ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Бразилия посреща „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков - роман, който вдъхновява доброта и размисъл
Издателство „Сиела“ обяви, че романът „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков ще бъде публикуван за първи път в Бразилия. Преводът е осъществен от Милена Миткова, а книгата е издадена от Editora Rua do Sabo. Според информация от издате ...
Добрина Маркова
|
Българската библиотечна традиция на световната сцена, нови партньорства и признание в Чикаго
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Поезия и проза без граници – нови конкурси в България!
Издателство „Отвъд кориците“ обяви възобновяването на своята рубрика, посветена на литературни конкурси в България. От екипа на издателството информираха, че новата версия на бюлетина ще представя актуални събития, организирани от различни институц ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Ролерена свързва Прайд с активизма за ХИВ и СПИН
Ролерена, известна като "Феята на доброто" в Ню Йорк, не само че стана активист за правата на хората, живеещи с ХИВ и СПИН, но и променяше общественото пространство още преди да поеме този ангажимент. Нейната история започва на 16 септември 1972 година, когато ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Геология в практиката с ново ръководство от Бонев, минерали и скали в детайли
Ново издание на ръководство по геология, написано от Николай Бонев, предоставя на читателите основна информация относно ключови геоложки процеси и материали. Издателство „Св. Климент Охридски“ обяви, че книгата е редактирана от Севда Турмакова, а к ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Поезия, надежда и вдъхновение в новата книга на Кристислава Иванова
Валери Генков
|
Златното мастило
21 изложби, 15 галерии, нови автори и творчески позиции на Випуск 2026
Добрина Маркова
|
Националната художествена академия (НХА) обяви предстоящото представяне на 21 изложби, които ще демонстрират творбите на бакалаври и магистри от Випуск 2026. Събитията ще се проведат между 17 юни и 30 юли в различни галерии в София, Банкя и Бургас.
Тази инициатива, наречена „Изложби на дипломираните от НХА“, е част от честванията по случай 130-годишнината на академията, основана през ...
|
Златното мастило
Бойкотът на Coors обединява различни социални и етнически групи в борба срещу дискриминацията
Валери Генков
|
|
14:36 ч. / 13.10.2025
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 40844 |
|
Днес Българската академия на науките отбелязва своята 156-а годишнина, като събитието е изпълнено с гордост и вълнение за всички, които ценят научния напредък и културното развитие на България. Тази значима дата напомня за дългия път, който е преминала институцията, започвайки като Българско книжовно дружество през 1867 година, в условията на робство, и превръщайки се в съвременната научна институция, която днес е символ на българската научна мисъл и културно наследство.
Историята на академичните организации в Европа започва още през 14-и век, когато се появяват първите книжовни дружества и академии, като например Академия "Леополдина" в Германия, Кралското научно дружество във Великобритания и Френската академия на науките. Тези институции поставят основите на съвременните научни академии, като търсят нови подходи за изследване и разпространение на знанието, което да служи на обществото и държавата. В този контекст Българската академия на науките се утвърждава като важен център за развитие на българската култура и наука, въпреки трудните исторически условия.
Първите стъпки към създаването на Българската академия на науките са положени в Прага през 1867-1868 година, когато група ентусиасти, сред които Марин Дринов и Васил Стоянов, решават да основат Българско книжовно дружество с името "Св. св. Кирил и Методий". Техните усилия намират подкрепа сред българските емигранти в Галац, Букурещ, Браила, Кишинев и Одеса, както и от богатите търговци в тези градове като Евлогий и Христо Георгиеви и Никола Тошков. Тези хора вярват в силата на науката и просветата като средство за национално възраждане и културно съхранение.
Учредителното събрание се провежда първо в Галац, а след това в Браила, където е приет устав и е избрано първото ръководство. Марин Дринов е избран за председател, а Васил Друмев става член, като целта е била да се разпространява просветата сред българския народ. В устава е заложено бъдещото развитие на дружеството като Българска академия на науките. През 1870 година започва издаването на "Периодическо списание" на БКД, което бързо се утвърждава като значимо научно издание на европейско ниво, допринасяйки за културното и научното развитие на България.
От своето създаване до днес, Българската академия на науките е била дом за изтъкнати учени, държавници, писатели, художници и общественици, които са оставили своя отпечатък върху развитието на българската държавност и култура. Сред членовете й са били личности като Васил Друмев, който е допринесъл за националното съзнание и просвета, както и много други, които са работили за изграждането на основите на модерната българска наука и култура.
Годишнината съвпада и с 155 години от издаването на "Периодическо списание", което продължава да бъде живо и актуално като "Списание на Българската академия на науките". Това издание е символ на непрекъснатия научен диалог и културна памет, като неговата история е тясно свързана с развитието на българската интелектуална мисъл.
На тържеството беше връчена Голямата награда за наука на Българската академия на науките, която отличава изключителни постижения в областта на науката и получава международно признание. Тази година наградата беше присъдена в областта "Науки за живота", като по този начин се подчертава важността на биологичните, медицинските и аграрно-лесовъдните науки за бъдещето на България. Водещ на събитието беше заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, а наградата беше връчена от акад. Драга Тончева.
Сред присъстващите бяха видни представители на научната и политическата общност, като председателят на Народното събрание проф. Андрей Чорбанов, бившият президент Георги Първанов, ректори на университети и много учени. Музикалният поздрав беше поднесен от артисти от Софийската опера и балет, а изложбата "155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество" допълни празничната атмосфера и напомни за богатата история на българската наука.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Неизвестни творби на Моцарт открити в Националната библиотека на Франция
В Париж, куратор на Националната библиотека на Франция направи значително откритие, свързано с Волфганг Амадеус Моцарт. В ръкопис, който е бил съхраняван сред анонимни документи, бяха намерени композиции на композитора, включващи седем пиеси за арфа и флейта. ...
|
Избрано
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
През лятото на 1946 г. Съединените щати провеждат ядрени изпитания на атола Бикини в Тихия океан като част от операция „Кросроудс“ – първите ядрени тестове след края на Втората световна война. Година по-късно Военноморските сили се завръщат ...
|
На лунна светлина и геноцидът – как историята вдъхновява литературата
|
Ако сте поропуснали
9 романа за климатичните промени и човешката устойчивост
Любовта към определени места придобива особено измерение, когато тези места започнат да изчезват. Това чувство не е нито чиста безнадеждност, нито истинска надежда, а по-скоро състояние между двете – пространство, в което тъгата и упоритостта ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |